29 nov 2014, 21:31  

Не оставай с мен...

  Poesía
730 0 0

Не оставай с мен, 

когато свещта бавно се топи,

и восъкът тъй жално сега гори;

 

Не оставай мен,

когато звездите нежно чезнат

от хоризонта на синьото небе,

а утрото изгрява и ми се усмихва,

сега отново невинно като дете;

 

Не оставай с мен,

когато светлината бавно

заличава с новия ден,

блясъкът на нощта,

сега отново тъй, безсрамно;

 

Но - остани единствена и само моя

ти, тук и сега, с мистерията своя,

нека сънищата тъй желани и сладки, 

отново да ни отнесат в свят на загадки,

и тъй телата, очите и душите,

все така уморени и безмилостно ранени,

ще бъдат с милувки и прегръдки изцерени,

а сълзите на душите - изтрити,

тогаз ще бъдем отново, ще бъдем -

 

Аз и Ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...