29.11.2014 г., 21:31  

Не оставай с мен...

727 0 0

Не оставай с мен, 

когато свещта бавно се топи,

и восъкът тъй жално сега гори;

 

Не оставай мен,

когато звездите нежно чезнат

от хоризонта на синьото небе,

а утрото изгрява и ми се усмихва,

сега отново невинно като дете;

 

Не оставай с мен,

когато светлината бавно

заличава с новия ден,

блясъкът на нощта,

сега отново тъй, безсрамно;

 

Но - остани единствена и само моя

ти, тук и сега, с мистерията своя,

нека сънищата тъй желани и сладки, 

отново да ни отнесат в свят на загадки,

и тъй телата, очите и душите,

все така уморени и безмилостно ранени,

ще бъдат с милувки и прегръдки изцерени,

а сълзите на душите - изтрити,

тогаз ще бъдем отново, ще бъдем -

 

Аз и Ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...