Не оставай с мен,
когато свещта бавно се топи,
и восъкът тъй жално сега гори;
Не оставай мен,
когато звездите нежно чезнат
от хоризонта на синьото небе,
а утрото изгрява и ми се усмихва,
сега отново невинно като дете;
Не оставай с мен,
когато светлината бавно
заличава с новия ден,
блясъкът на нощта, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up