9 ene 2009, 20:35

Не оставяй любовта...

  Poesía
1.2K 0 7
Не оставяй любовта да си замине,
недей, за Бога, и за миг не я оставяй,
дори земята да премине и небето даже да премине,
дори в смъртта си свойта обич отстоявай.

Не оставяй любовта да се погуби,
дори да виждаш, че е трудна, забранена,
и заради тази обич всичко да загубиш,
не оставяй любовта си, щом е споделена.

Не оставяй любовта да се удави
на думите в лъжовното изкуство,
и заслепен от други чувства, да забравиш,
че любовта е истинското чувство.

Не оставяй любовта да си замине,
защото ще зараснат раните в душата,
болката - и тя ще да премине,
но ще остане само пустотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Сингелудис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...