Не оставяй любовта...
Не оставяй любовта да си замине,
недей, за Бога, и за миг не я оставяй,
дори земята да премине и небето даже да премине,
дори в смъртта си свойта обич отстоявай.
Не оставяй любовта да се погуби,
дори да виждаш, че е трудна, забранена,
и заради тази обич всичко да загубиш,
не оставяй любовта си, щом е споделена.
Не оставяй любовта да се удави
на думите в лъжовното изкуство,
и заслепен от други чувства, да забравиш,
че любовта е истинското чувство.
Не оставяй любовта да си замине,
защото ще зараснат раните в душата,
болката - и тя ще да премине,
но ще остане само пустотата...
недей, за Бога, и за миг не я оставяй,
дори земята да премине и небето даже да премине,
дори в смъртта си свойта обич отстоявай.
Не оставяй любовта да се погуби,
дори да виждаш, че е трудна, забранена,
и заради тази обич всичко да загубиш,
не оставяй любовта си, щом е споделена.
Не оставяй любовта да се удави
на думите в лъжовното изкуство,
и заслепен от други чувства, да забравиш,
че любовта е истинското чувство.
Не оставяй любовта да си замине,
защото ще зараснат раните в душата,
болката - и тя ще да премине,
но ще остане само пустотата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Сингелудис Всички права запазени
