Jan 9, 2009, 8:35 PM

Не оставяй любовта...

  Poetry
1.2K 0 7
Не оставяй любовта да си замине,
недей, за Бога, и за миг не я оставяй,
дори земята да премине и небето даже да премине,
дори в смъртта си свойта обич отстоявай.

Не оставяй любовта да се погуби,
дори да виждаш, че е трудна, забранена,
и заради тази обич всичко да загубиш,
не оставяй любовта си, щом е споделена.

Не оставяй любовта да се удави
на думите в лъжовното изкуство,
и заслепен от други чувства, да забравиш,
че любовта е истинското чувство.

Не оставяй любовта да си замине,
защото ще зараснат раните в душата,
болката - и тя ще да премине,
но ще остане само пустотата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Сингелудис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...