eva_32 (Ева Корназова)
110 774
17 feb 2012, 23:54

(не)осъзнато 

  Poesía » De amor
1511 0 11

(не) осъзнато

 

Когато край мен (и във мен) посивее

и сива до смърт е дори тишината

и целият свят… Вече няма съмнение –

точно такъв е цветът на тъгата.

 

Стане ли труден денят за преглъщане,

сякаш е залък, подхвърлен на вятъра,

и е горчиво всяко завръщане…

Чувствам, това е вкусът на тъгата.

 

Зъзне ли утрото голо в очите ми

като улично куче, заспало на прага,

разпознавам безумните стъпки, нестихващи

на чистия, блед силует на тъгата.

 

И точно когато потъвам във нищото,

осъзнато нищожна, недоказано сляпа,

ти – единствен във целия свят ме намираш.

Знам. Това е дъхът на съдбата.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, мили хора!!!
  • Прекрасно написано и оригинално построено! А финалът....
    "И точно когато потъвам във нищото,
    осъзнато нищожна, недоказано сляпа,
    ти – единствен във целия свят ме намираш.
    Знам. Това е дъхът на съдбата."
    ПРОСТО НЕ МОГА ДА ГО КОМЕНТИРАМ!
    Много ми хареса!
  • Ще ме накараш да заобичам и тъгата...

    Чудесен е стихът ти!
  • Ева, една червена ябълка стига...
    и Рая във сиво – изглежда красиво!
    А ако добавиш и някой Адам...
    направо оставаш завинаги там!

    Много ми хареса – има тъга и тръпка под образна метафоричност!
  • Браво,благодаря ти
  • хубаво!
  • Няма по-хубаво нещо от това,че тъгата си отива!!
  • Липсват ми прекрасните ти стихове, Ев.
  • Има лъчи, които пронизват сивото...
  • Това е дъхът на съдбата. Много е хубаво.
Propuestas
: ??:??