(не) осъзнато
Когато край мен (и във мен) посивее
и сива до смърт е дори тишината
и целият свят… Вече няма съмнение –
точно такъв е цветът на тъгата.
Стане ли труден денят за преглъщане,
сякаш е залък, подхвърлен на вятъра,
и е горчиво всяко завръщане…
Чувствам, това е вкусът на тъгата.
Зъзне ли утрото голо в очите ми
като улично куче, заспало на прага,
разпознавам безумните стъпки, нестихващи ...