(не)осъзнато
(не) осъзнато
Когато край мен (и във мен) посивее
и сива до смърт е дори тишината
и целият свят… Вече няма съмнение –
точно такъв е цветът на тъгата.
Стане ли труден денят за преглъщане,
сякаш е залък, подхвърлен на вятъра,
и е горчиво всяко завръщане…
Чувствам, това е вкусът на тъгата.
Зъзне ли утрото голо в очите ми
като улично куче, заспало на прага,
разпознавам безумните стъпки, нестихващи
на чистия, блед силует на тъгата.
И точно когато потъвам във нищото,
осъзнато нищожна, недоказано сляпа,
ти – единствен във целия свят ме намираш.
Знам. Това е дъхът на съдбата.
© Ева Корназова All rights reserved.
