29 ago 2014, 7:45

Не отричам

783 0 2

Не отричам

 

Сутринта настъпи, мразя този час,

пъди всички сънища, мечти, геройства.

Истината е, че с тях живея най-добре,

а този ранобудник нагло ги отнема.

 

Знам, ще кажеш, че в измислен свят живея,

че реалността ми е фантазия, накърнена.

Прав си. Не отричам. Летя махайки с ръце,

но знаеш ли, вълнувам се... а ти летиш ли често?

Вероятно не...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Ценов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря и на мен ми харесаха доста от снимките ти, особено тези, в които улавяш човешките емоции. Красота!
  • Ако трябва да цитирам, трябва да го препиша цялото. Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...