Не отричам
Не отричам
Сутринта настъпи, мразя този час,
пъди всички сънища, мечти, геройства.
Истината е, че с тях живея най-добре,
а този ранобудник нагло ги отнема.
Знам, ще кажеш, че в измислен свят живея,
че реалността ми е фантазия, накърнена.
Прав си. Не отричам. Летя махайки с ръце,
но знаеш ли, вълнувам се... а ти летиш ли често?
Вероятно не...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Ценов Всички права запазени
