… не питам…
1.4K
0
47
… не питам…
"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."
Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване.
Посипал си…? А в мен го посади…
Заспа по птичи. И с криле не маха.
Нахрани ме. Със хиляди зрънца.
От ситост съм притихнала във ъгъла.
И сменяш с облаци – Луни, Слънца…
И дъжд отпивам. Преди всяка мълния.
Посей ми път. Дори накрай света.
(С една светулка във дланта ти скрита.)
В поле от тръни – нежели цветя…
Вървя след теб. И повече не питам…!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
