17 мая 2010 г., 17:41

… не питам… 

  Поэзия
1264 0 48

                   … не питам…

"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
       да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."


Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване.
Посипал си…? А в мен го посади…
Заспа по птичи. И с криле не маха.

Нахрани ме. Със хиляди зрънца.
От ситост съм притихнала във ъгъла.
И сменяш с облаци  – Луни, Слънца…
И дъжд отпивам. Преди всяка мълния.

Посей ми път. Дори накрай света.
(С една светулка във дланта ти скрита.)
В поле от тръни – нежели цветя…
Вървя след теб. И повече не питам…!

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??