17.05.2010 г., 17:41 ч.

… не питам… 

  Поезия
1229 0 48

                   … не питам…

"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
       да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."


Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване.
Посипал си…? А в мен го посади…
Заспа по птичи. И с криле не маха.

Нахрани ме. Със хиляди зрънца.
От ситост съм притихнала във ъгъла.
И сменяш с облаци  – Луни, Слънца…
И дъжд отпивам. Преди всяка мълния.

Посей ми път. Дори накрай света.
(С една светулка във дланта ти скрита.)
В поле от тръни – нежели цветя…
Вървя след теб. И повече не питам…!

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??