Gentiana (Геолина Стефанова) Gentiana (Геолина Стефанова)
29
25 jul 2006, 22:03

Не плачи...

  Poesía
1.5K 0 5
Не плачи...
Сълзите са росата на боговете.
Не поливай
невинните, недоспали треви.
От солената им отрова
ще повехне всяко цвете.
Ти не искаш да ги убиваш, нали?!

Не плачи...
Когато плачеш
гарваните превземат небето
и то почернява като изгоряло поле.
Някъде по пътя
изгубила си си сърцето.
Затова ли ме гледаш
с това нещастно лице?

Ще избърша сълзите ти
с нежността на душата -
тази моя луда, широка душа.
Когато плачем
само ръката на приятел
може да спре кръвоизлива,
от който умираш сама в нощта.

Не плачи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геолина Стефанова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0