Не плачи...
Не плачи...
Сълзите са росата на боговете.
Не поливай
невинните, недоспали треви.
От солената им отрова
ще повехне всяко цвете.
Ти не искаш да ги убиваш, нали?!
Не плачи...
Когато плачеш
гарваните превземат небето
и то почернява като изгоряло поле.
Някъде по пътя
изгубила си си сърцето.
Затова ли ме гледаш
с това нещастно лице?
Ще избърша сълзите ти
с нежността на душата -
тази моя луда, широка душа.
Когато плачем
само ръката на приятел
може да спре кръвоизлива,
от който умираш сама в нощта.
Не плачи...
Сълзите са росата на боговете.
Не поливай
невинните, недоспали треви.
От солената им отрова
ще повехне всяко цвете.
Ти не искаш да ги убиваш, нали?!
Не плачи...
Когато плачеш
гарваните превземат небето
и то почернява като изгоряло поле.
Някъде по пътя
изгубила си си сърцето.
Затова ли ме гледаш
с това нещастно лице?
Ще избърша сълзите ти
с нежността на душата -
тази моя луда, широка душа.
Когато плачем
само ръката на приятел
може да спре кръвоизлива,
от който умираш сама в нощта.
Не плачи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геолина Стефанова Всички права запазени
