13 sept 2015, 17:46

Не по равно

  Poesía » Civil
571 0 4

                                                          Не по равно

 

 

Всеки ден за един е радост

за другия е болка хаос.

Невъзможно по равно да са живели

един е плакъл - другите са  пели.

 

Всичко е в  миговете разделени.

Чувството за утрешния ден не дреме.

Разкъсва всяка  болка, мисъл,

която звездоброя бе написал.

 

Безсънни нощи, вечен здрач, 

утрото, дните, тихият плач.

Това, което се е родило

и съдбовно светлината скрило.

 

Твоята зора да е красива,

да си буден, когато другия заспива.

И в тъмнината да прогледаш

тревогите си да подреждаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...