Не по равно
Не по равно
Всеки ден за един е радост
за другия е болка хаос.
Невъзможно по равно да са живели
един е плакъл - другите са пели.
Всичко е в миговете разделени.
Чувството за утрешния ден не дреме.
Разкъсва всяка болка, мисъл,
която звездоброя бе написал.
Безсънни нощи, вечен здрач,
утрото, дните, тихият плач.
Това, което се е родило
и съдбовно светлината скрило.
Твоята зора да е красива,
да си буден, когато другия заспива.
И в тъмнината да прогледаш
тревогите си да подреждаш.
© Йонка Янкова All rights reserved.
