Не помнете кога е боляло!
Бяла кърпа е само смъртта
и не питайте колко побрала,
в тъпи болки пулсира плътта...
а дълбоко, навътре дълбае
във човешкия гърлен подслон
не любов – синтетична, назаем,
а боляща човешка любов
към дъха на живота от кръста,
към борбата: да съм и не съм,
към нагоре – изкачва насъщен
всеки болен, но приказен сън... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse