Не помнете кога е боляло!
Не помнете кога е боляло!
Бяла кърпа е само смъртта
и не питайте колко побрала,
в тъпи болки пулсира плътта...
а дълбоко, навътре дълбае
във човешкия гърлен подслон
не любов – синтетична, назаем,
а боляща човешка любов
към дъха на живота от кръста,
към борбата: да съм и не съм,
към нагоре – изкачва насъщен
всеки болен, но приказен сън...
Като истина в мен прокървяла
и въпросен без отговор стих
спира болката всъщност тогава,
щом прозреш, че докрай ще боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
..Поздрави Райна!