Не помнете кога е боляло!
Не помнете кога е боляло!
Бяла кърпа е само смъртта
и не питайте колко побрала,
в тъпи болки пулсира плътта...
а дълбоко, навътре дълбае
във човешкия гърлен подслон
не любов – синтетична, назаем,
а боляща човешка любов
към дъха на живота от кръста,
към борбата: да съм и не съм,
към нагоре – изкачва насъщен
всеки болен, но приказен сън...
Като истина в мен прокървяла
и въпросен без отговор стих
спира болката всъщност тогава,
щом прозреш, че докрай ще боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
..Поздрави Райна!