Не помнете кога е боляло!
Бяла кърпа е само смъртта
и не питайте колко побрала,
в тъпи болки пулсира плътта...
а дълбоко, навътре дълбае
във човешкия гърлен подслон
не любов – синтетична, назаем,
а боляща човешка любов
към дъха на живота от кръста,
към борбата: да съм и не съм,
към нагоре – изкачва насъщен
всеки болен, но приказен сън... ...