2 oct 2011, 13:50

Не помниш ли 

  Poesía » Filosófica
746 0 11

Не помниш ли, че някога живеехме

във лятото и в топлия му дъжд

и с птиците в небето му се смеехме,

танцувахме с разцъфналата ръж.

 

Не помниш ли, че утрото бленувахме,

докоснато - в съня ни озарен,

от мислите ни бели - плахо влюбени,

в очите на възкръсващия ден.

 

Не помниш ли? Живота го обичахме!

Потъвахме във него - всеки миг

и вярвахме му лудо, и се вричахме,

рисувахме го в образи и в стих.

 

Не помниш ли? Живеехме обичани

и вярвахме, че всеки е щастлив.

По слънчевите мисли с тебе тичахме

и с вятъра летяхме - в полет див.

 

Не помниш?! Погледни се в огледалото.

Там скрито е познатото хлапе.

Годините прозират сякаш в тялото,

но вътре в теб... е същото сърце...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??