2.10.2011 г., 13:50 ч.

Не помниш ли 

  Поезия » Философска
749 0 11

Не помниш ли, че някога живеехме

във лятото и в топлия му дъжд

и с птиците в небето му се смеехме,

танцувахме с разцъфналата ръж.

 

Не помниш ли, че утрото бленувахме,

докоснато - в съня ни озарен,

от мислите ни бели - плахо влюбени,

в очите на възкръсващия ден.

 

Не помниш ли? Живота го обичахме!

Потъвахме във него - всеки миг

и вярвахме му лудо, и се вричахме,

рисувахме го в образи и в стих.

 

Не помниш ли? Живеехме обичани

и вярвахме, че всеки е щастлив.

По слънчевите мисли с тебе тичахме

и с вятъра летяхме - в полет див.

 

Не помниш?! Погледни се в огледалото.

Там скрито е познатото хлапе.

Годините прозират сякаш в тялото,

но вътре в теб... е същото сърце...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??