Не помниш ли
Не помниш ли, че някога живеехме
във лятото и в топлия му дъжд
и с птиците в небето му се смеехме,
танцувахме с разцъфналата ръж.
Не помниш ли, че утрото бленувахме,
докоснато - в съня ни озарен,
от мислите ни бели - плахо влюбени,
в очите на възкръсващия ден.
Не помниш ли? Живота го обичахме!
Потъвахме във него - всеки миг
и вярвахме му лудо, и се вричахме,
рисувахме го в образи и в стих.
Не помниш ли? Живеехме обичани
и вярвахме, че всеки е щастлив.
По слънчевите мисли с тебе тичахме
и с вятъра летяхме - в полет див.
Не помниш?! Погледни се в огледалото.
Там скрито е познатото хлапе.
Годините прозират сякаш в тялото,
но вътре в теб... е същото сърце...
© Чавдар All rights reserved.
