13 oct 2016, 19:14

Не помня

  Poesía
572 2 5

 

Нямам време да водя войни.
Секундарникът на сърцето
много бързо взе да брои –
носи сметка преди питието...

Този, който омраза таи –
сам се самоунищожава. 
Аз избрах си спокойни дни
(просто пò се обичам такава).

И докато едни премислят 
как сълзите ми да потичат,
Той осъмва в моите листи
и ми шепне в ухото "Обичам те!"

Във неделите спря да вали.
Виждам злобата. Но я гоня. 
Аз избрах си спокойни дни.
Миналото ли? 
Не го помня. 

 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....