13.10.2016 г., 19:14

Не помня

570 2 5

 

Нямам време да водя войни.
Секундарникът на сърцето
много бързо взе да брои –
носи сметка преди питието...

Този, който омраза таи –
сам се самоунищожава. 
Аз избрах си спокойни дни
(просто пò се обичам такава).

И докато едни премислят 
как сълзите ми да потичат,
Той осъмва в моите листи
и ми шепне в ухото "Обичам те!"

Във неделите спря да вали.
Виждам злобата. Но я гоня. 
Аз избрах си спокойни дни.
Миналото ли? 
Не го помня. 

 

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...