Не позволявай нощта да си тръгне,
има време да бъдем сами,
цял живот съм се молил и чакал
да изгрееш във моите очи.
Не затваряй усмивка във спомен
и сълзата във грях умъртвен,
не забивай ти ножа оголен
във сърцето безкрайно само.
Не докосвай със устни за сбогом,
не изчезвай във тази мъгла,
аз толкова дълго те чаках,
не, не искам да тръгваш сама...
Не позволявай нощта да си тръгне.
© Иван Русланов Todos los derechos reservados