Не позволявай нощта да си тръгне,
има време да бъдем сами,
цял живот съм се молил и чакал
да изгрееш във моите очи.
Не затваряй усмивка във спомен
и сълзата във грях умъртвен,
не забивай ти ножа оголен
във сърцето безкрайно само.
Не докосвай със устни за сбогом,
не изчезвай във тази мъгла,
аз толкова дълго те чаках,
не, не искам да тръгваш сама...
Не позволявай нощта да си тръгне.
© Иван Русланов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
