Не позволявай нощта да си тръгне
Не позволявай нощта да си тръгне,
има време да бъдем сами,
цял живот съм се молил и чакал
да изгрееш във моите очи.
Не затваряй усмивка във спомен
и сълзата във грях умъртвен,
не забивай ти ножа оголен
във сърцето безкрайно само.
Не докосвай със устни за сбогом,
не изчезвай във тази мъгла,
аз толкова дълго те чаках,
не, не искам да тръгваш сама...
Не позволявай нощта да си тръгне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
