26 oct 2008, 12:27

Не пука ми... 

  Poesía
752 0 16
Пробождат си очите
небесата,
разстлали жар
по моето сърце.
И неусетно се намирам
вече цяла.
Не пука ми - 
какво, че ще вали!?
И сякаш ставам
някак все по-млада
и тази, силната,
във мен крещи,
но слабата,
с откъслечната вяра,
пак шепне за любов
във бели стихове.
Порутва се
надстройката корава
на арматурата
от чаша... две.
И моля се...
Прости ми, Господи!
Не пука ми,
а болката не ще да спре...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??