Oct 26, 2008, 12:27 PM

Не пука ми...

  Poetry
905 0 16
Пробождат си очите
небесата,
разстлали жар
по моето сърце.
И неусетно се намирам
вече цяла.
Не пука ми - 
какво, че ще вали!?
И сякаш ставам
някак все по-млада
и тази, силната,
във мен крещи,
но слабата,
с откъслечната вяра,
пак шепне за любов
във бели стихове.
Порутва се
надстройката корава
на арматурата
от чаша... две.
И моля се...
Прости ми, Господи!
Не пука ми,
а болката не ще да спре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...