26 окт. 2008 г., 12:27

Не пука ми... 

  Поэзия
755 0 16
Пробождат си очите
небесата,
разстлали жар
по моето сърце.
И неусетно се намирам
вече цяла.
Не пука ми - 
какво, че ще вали!?
И сякаш ставам
някак все по-млада
и тази, силната,
във мен крещи,
но слабата,
с откъслечната вяра,
пак шепне за любов
във бели стихове.
Порутва се
надстройката корава
на арматурата
от чаша... две.
И моля се...
Прости ми, Господи!
Не пука ми,
а болката не ще да спре...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??