stenli499 (Станислава)
291 2626
8 dic 2017, 8:47

Не/равноделна молитва 

  Poesía » Filosófica
1413 16 18

Имам стара, прастара душа —

църква, пълна с бръшлян и със сови.

Греховете си с болка руша.

Не разравяй пръстта под основите ми!

Знам, че спящите там имена

чакат тиха молитва над восъка,

но бездушна уста (не една)

идва с думи неискрено-плоски.

 

В пътя дебне ме дявол чевръст.

До Голгота не всичко е мляко.

Любовта е най-тежкият кръст —

как до тебе да мина напряко!?

Имам толкова слепи очи,

че успявам с ръце да те видя.

Не зови "Остани!", замълчи!

 

Ти си тук, най-обичан и свиден —

в този двор, с този кестен широк,

с тази плаха далечност смълчана...

Аз съм твоят последен урок

и ще свърша в ръба на камбана,

или в път на солена сълза,

дето може би в тебе ще грейне!

Но от спомена щом изпълзя,

ти недей ме опява.

Изпей ме!

 

-

 

 

 

 

© Станислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??