stenli499 (Станислава)
291 2626
8.12.2017 г., 8:47 ч.

Не/равноделна молитва 

  Поезия » Философска
1415 16 18

Имам стара, прастара душа —

църква, пълна с бръшлян и със сови.

Греховете си с болка руша.

Не разравяй пръстта под основите ми!

Знам, че спящите там имена

чакат тиха молитва над восъка,

но бездушна уста (не една)

идва с думи неискрено-плоски.

 

В пътя дебне ме дявол чевръст.

До Голгота не всичко е мляко.

Любовта е най-тежкият кръст —

как до тебе да мина напряко!?

Имам толкова слепи очи,

че успявам с ръце да те видя.

Не зови "Остани!", замълчи!

 

Ти си тук, най-обичан и свиден —

в този двор, с този кестен широк,

с тази плаха далечност смълчана...

Аз съм твоят последен урок

и ще свърша в ръба на камбана,

или в път на солена сълза,

дето може би в тебе ще грейне!

Но от спомена щом изпълзя,

ти недей ме опява.

Изпей ме!

 

-

 

 

 

 

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??