Не/равноделна молитва
Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена
чакат тиха молитва над восъка,
но бездушна уста (не една)
идва с думи неискрено-плоски.
В пътя дебне ме дявол чевръст.
До Голгота не всичко е мляко.
Любовта е най-тежкият кръст —
как до тебе да мина напряко!?
Имам толкова слепи очи,
че успявам с ръце да те видя.
Не зови "Остани!", замълчи!
Ти си тук, най-обичан и свиден —
в този двор, с този кестен широк,
с тази плаха далечност смълчана...
Аз съм твоят последен урок
и ще свърша в ръба на камбана,
или в път на солена сълза,
дето може би в тебе ще грейне!
Но от спомена щом изпълзя,
ти недей ме опява.
Изпей ме!
-
© Станислава All rights reserved.
