Не разчитам на гаранции

Понякога се радвам на неща,
които ме докосват без причина.
Усещам ги чрез моята душа.
Залива ме невидима лавина.

Понякога съм адски уязвим,
защото не разбирам простотата.
Мълчанието ми е само грим,
а маска ми е болката в душата...

Понякога говоря с тишина.
Позьорството не ми е по природа.
Прегръщам тайно някоя сълза,
но никога не плащам със изгода.

Понякога съм тъй необясним.
Сам не се разбирам и понасям.
Трън ли съм или съм само клин?
Въпросът е неточен и неясен.

Винаги съм бил неподатлив
на някакви моментни ситуации.
Търся се и значи, че съм жив!
Вече не разчитам на гаранции...