Понякога се радвам на неща,
които ме докосват без причина.
Усещам ги чрез моята душа.
Залива ме невидима лавина.
Понякога съм адски уязвим,
защото не разбирам простотата.
Мълчанието ми е само грим,
а маска ми е болката в душата...
Понякога говоря с тишина.
Позьорството не ми е по природа.
Прегръщам тайно някоя сълза,
но никога не плащам със изгода.
Понякога съм тъй необясним.
Сам не се разбирам и понасям.
Трън ли съм или съм само клин?
Въпросът е неточен и неясен.
Винаги съм бил неподатлив
на някакви моментни ситуации.
Търся се и значи, че съм жив!
Вече не разчитам на гаранции...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
защото не разбирам простотата.
Мълчанието ми е само грим,
а маска ми е болката в душата..."
Браво!