7.04.2024 г., 21:10

Не разчитам на гаранции

452 0 0



Понякога се радвам на неща,
които ме докосват без причина.
Усещам ги чрез моята душа.
Залива ме невидима лавина.

Понякога съм адски уязвим,
защото не разбирам простотата.
Мълчанието ми е само грим,
а маска ми е болката в душата...

Понякога говоря с тишина.
Позьорството не ми е по природа.
Прегръщам тайно някоя сълза,
но никога не плащам със изгода.

Понякога съм тъй необясним.
Сам не се разбирам и понасям.
Трън ли съм или съм само клин?
Въпросът е неточен и неясен.

Винаги съм бил неподатлив
на някакви моментни ситуации.
Търся се и значи, че съм жив!
Вече не разчитам на гаранции...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...