20 feb 2008, 13:53

Не сбогом, а довиждане

1.8K 0 22

Прекръстих се и днес във мислите.

Със утрото ти пожелах да си обичан.

В картина нарисувах аз мечтите си,

с които ти напускаш дните ми.

Пренаписах с лъч от слънцето

неизказаните думи за обичане.

Дори вината си зарових в облаци,

за да не бликнат пак сълзите ми.

И с остатъците от тъгата

прекрачвам прага на магията,

която тайничко целувам

не за Сбогом, а за Довиждане.

Таня Кирилова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
    Браво, Таня!
    Много хубав стих!
  • Сила, увереност и болка се излива в стиха ти, Танче!
    Поздравления! Много ми хареса!
  • Силен е стихът ти!Прекрасен!Много ми хареса!Поздрав!
  • Чудесен стих! Поздравления!
  • Харесва ми,Таня.Изпято е,чисто.
    Само бих те посъветвала да поставиш интервал м/у стиха и името си.Някак си...размива финала.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...