20 февр. 2008 г., 13:53

Не сбогом, а довиждане

1.8K 0 22

Прекръстих се и днес във мислите.

Със утрото ти пожелах да си обичан.

В картина нарисувах аз мечтите си,

с които ти напускаш дните ми.

Пренаписах с лъч от слънцето

неизказаните думи за обичане.

Дори вината си зарових в облаци,

за да не бликнат пак сълзите ми.

И с остатъците от тъгата

прекрачвам прага на магията,

която тайничко целувам

не за Сбогом, а за Довиждане.

Таня Кирилова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    Браво, Таня!
    Много хубав стих!
  • Сила, увереност и болка се излива в стиха ти, Танче!
    Поздравления! Много ми хареса!
  • Силен е стихът ти!Прекрасен!Много ми хареса!Поздрав!
  • Чудесен стих! Поздравления!
  • Харесва ми,Таня.Изпято е,чисто.
    Само бих те посъветвала да поставиш интервал м/у стиха и името си.Някак си...размива финала.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...