Прекръстих се и днес във мислите.
Със утрото ти пожелах да си обичан.
В картина нарисувах аз мечтите си,
с които ти напускаш дните ми.
Пренаписах с лъч от слънцето
неизказаните думи за обичане.
Дори вината си зарових в облаци,
за да не бликнат пак сълзите ми.
И с остатъците от тъгата
прекрачвам прага на магията,
която тайничко целувам
не за Сбогом, а за Довиждане.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова Все права защищены
Браво, Таня!
Много хубав стих!