9 jun 2019, 13:41

Не се гаси със плюнка слънцето! 

  Poesía » Otra
338 6 7

И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.

 

В главата май не са проблемите,
а в любовта - създание митично.
Но колкото ви дам ще вземете.
Клошари сте. Ограбени кармично.

 

Не смейте само да ме жалите!
И огън и вода съм, черно-бяло,
на прах разпадат се скрижалите,
боли ме, но сърцето ми е цяло.

 

Кълни в душата плахо зрънцето,
по-силна съм от себе си изглежда.
Не се гаси със плюнка слънцето!
От пепелища ражда се надежда...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??