Не се гаси със плюнка слънцето!
И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите,
а в любовта - създание митично.
Но колкото ви дам ще вземете.
Клошари сте. Ограбени кармично.
Не смейте само да ме жалите!
И огън и вода съм, черно-бяло,
на прах разпадат се скрижалите,
боли ме, но сърцето ми е цяло.
Кълни в душата плахо зрънцето,
по-силна съм от себе си изглежда.
Не се гаси със плюнка слънцето!
От пепелища ражда се надежда...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
