9.06.2019 г., 13:41 ч.

Не се гаси със плюнка слънцето! 

  Поезия » Друга
418 6 6

И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.

 

В главата май не са проблемите,
а в любовта - създание митично.
Но колкото ви дам ще вземете.
Клошари сте. Ограбени кармично.

 

Не смейте само да ме жалите!
И огън и вода съм, черно-бяло,
на прах разпадат се скрижалите,
боли ме, но сърцето ми е цяло.

 

Кълни в душата плахо зрънцето,
по-силна съм от себе си изглежда.
Не се гаси със плюнка слънцето!
От пепелища ражда се надежда...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??