Не се гаси със плюнка слънцето!
И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите,
а в любовта - създание митично.
Но колкото ви дам ще вземете.
Клошари сте. Ограбени кармично.
Не смейте само да ме жалите!
И огън и вода съм, черно-бяло,
на прах разпадат се скрижалите,
боли ме, но сърцето ми е цяло.
Кълни в душата плахо зрънцето,
по-силна съм от себе си изглежда.
Не се гаси със плюнка слънцето!
От пепелища ражда се надежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
