Не се научих с шепи да греба
от щанда апетитен на живота,
докрай да се отдавам на мига,
след мене да учудя и потопа.
Не се научих пилци да броя
ни в ранна пролет, нито в късна есен,
една овца ми стига да заспя
и да започна пак деня със песен.
Не се научих с маска да вървя
и перли от устата ми да капят,
преди да кажа нещо на лъва,
на ангели се моля да ме пазят.