Не се научих с шепи да греба
от щанда апетитен на живота,
докрай да се отдавам на мига,
след мене да учудя и потопа.
Не се научих пилци да броя
ни в ранна пролет, нито в късна есен,
една овца ми стига да заспя
и да започна пак деня със песен.
Не се научих с маска да вървя
и перли от устата ми да капят,
преди да кажа нещо на лъва,
на ангели се моля да ме пазят.
© Ивон All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
