Не се научих с шепи да греба
от щанда апетитен на живота,
докрай да се отдавам на мига,
след мене да учудя и потопа.
Не се научих пилци да броя
ни в ранна пролет, нито в късна есен,
една овца ми стига да заспя
и да започна пак деня със песен.
Не се научих с маска да вървя
и перли от устата ми да капят,
преди да кажа нещо на лъва,
на ангели се моля да ме пазят.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up