22 dic 2015, 13:55

Не се научих

  Poesía
686 0 7

Не се научих

 

Не се научих да обичам по малко.

Обичам до лудост. До болка дори.

Не успя Рогатият да ме накара да мразя.

Макар, че често сърцето от болка кърви.

 

Не подритнах животно. Дете не ударих.

Понякога, съжалявам, бях некоректен...

Обиди и скритите удари бързо забравих.

И винаги с хората бил съм коректен.

 

Не са от дявола, ако имам рога.

Нямам копитца и черни очи.

В калта ме запраща всяка лъжа.

А светът май е изтъкан от лъжи.

 

Не се научих да обичам по малко.

При мен обичта е огън. Гори!

Да мразя не мога. Не казвайте "жалко".

С любов се живее. От омраза боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...