Dec 22, 2015, 1:55 PM

Не се научих

  Poetry
684 0 7

Не се научих

 

Не се научих да обичам по малко.

Обичам до лудост. До болка дори.

Не успя Рогатият да ме накара да мразя.

Макар, че често сърцето от болка кърви.

 

Не подритнах животно. Дете не ударих.

Понякога, съжалявам, бях некоректен...

Обиди и скритите удари бързо забравих.

И винаги с хората бил съм коректен.

 

Не са от дявола, ако имам рога.

Нямам копитца и черни очи.

В калта ме запраща всяка лъжа.

А светът май е изтъкан от лъжи.

 

Не се научих да обичам по малко.

При мен обичта е огън. Гори!

Да мразя не мога. Не казвайте "жалко".

С любов се живее. От омраза боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...