На толкова неща не се научих...
Не се научих да си премълчавам;
да бъда примирена, малодушна;
двуличие и злоба да прощавам...
Лъжата разсъбличам безпощадно
от лъскави, маскиращи одежди.
От глад умирах, но не съм откраднала
ни грош! Ни къшей хляб. Нито надежда...
Не се научих да оклеветявам,
зад чужди гърбове да се прикривам...
Не се научих...И ще продължавам
да бъда себе си, за да съм жива...
© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados