24 may 2019, 14:29

Не се научих

  Poesía
846 5 10

На толкова неща не се научих...
Не се научих да си премълчавам;
да бъда примирена, малодушна;
двуличие и злоба да прощавам...

Лъжата разсъбличам безпощадно
от лъскави, маскиращи одежди.
От глад умирах, но не съм откраднала
ни грош! Ни къшей хляб. Нито надежда...

Не се научих да оклеветявам,
зад чужди гърбове да се прикривам...
Не се научих...И ще продължавам
да бъда себе си, за да съм жива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце, Данаил, но аз наистина не мога нито да открадна, нито да лъжа. И най-лошото е, че не мога да се променя. Усмихнат ден!!!😊
  • Много силно, Ваня!
    От глад умирах, но не съм откраднала
    ни грош! Ни къшей хляб. Нито надежда...
  • Може би не е толкова хубаво да бъдем толкова искрени...Но не мога иначе. Слънчев ден, Райне и Ангелче!
  • Върховна изповд!
  • Благодаря ви от сърце, Кате и Ирен!😊

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...