24.05.2019 г., 14:29

Не се научих

843 5 10

На толкова неща не се научих...
Не се научих да си премълчавам;
да бъда примирена, малодушна;
двуличие и злоба да прощавам...

Лъжата разсъбличам безпощадно
от лъскави, маскиращи одежди.
От глад умирах, но не съм откраднала
ни грош! Ни къшей хляб. Нито надежда...

Не се научих да оклеветявам,
зад чужди гърбове да се прикривам...
Не се научих...И ще продължавам
да бъда себе си, за да съм жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце, Данаил, но аз наистина не мога нито да открадна, нито да лъжа. И най-лошото е, че не мога да се променя. Усмихнат ден!!!😊
  • Много силно, Ваня!
    От глад умирах, но не съм откраднала
    ни грош! Ни къшей хляб. Нито надежда...
  • Може би не е толкова хубаво да бъдем толкова искрени...Но не мога иначе. Слънчев ден, Райне и Ангелче!
  • Върховна изповд!
  • Благодаря ви от сърце, Кате и Ирен!😊

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...