24 мая 2019 г., 14:29

Не се научих 

  Поэзия
536 4 10

На толкова неща не се научих...
Не се научих да си премълчавам;
да бъда примирена, малодушна;
двуличие и злоба да прощавам...

Лъжата разсъбличам безпощадно
от лъскави, маскиращи одежди.
От глад умирах, но не съм откраднала
ни грош! Ни къшей хляб. Нито надежда...

Не се научих да оклеветявам,
зад чужди гърбове да се прикривам...
Не се научих...И ще продължавам
да бъда себе си, за да съм жива...

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря от сърце, Данаил, но аз наистина не мога нито да открадна, нито да лъжа. И най-лошото е, че не мога да се променя. Усмихнат ден!!!😊
  • Много силно, Ваня!
    От глад умирах, но не съм откраднала
    ни грош! Ни къшей хляб. Нито надежда...
  • Може би не е толкова хубаво да бъдем толкова искрени...Но не мога иначе. Слънчев ден, Райне и Ангелче!
  • Върховна изповд!
  • Благодаря ви от сърце, Кате и Ирен!😊
  • Хей, ама не е и нужно! Е, може би е добре да се научиш да прощаваш, но... това идва, когато човек е готов за него.
  • Поздравления за стиха ти, Ваня!
  • Благодаря ви сърдечно, Мълниеносец, Стойчо и Краси! Честит празник!
  • "Нещо ме мъчи, но аз имам усмивка, по-дълбока от това мъчение..." Харесах и аз!
  • Щом досега не си се "адаптирала", вече е късно,но..."никога не казвай никога!"Трябва да ходиш на лекции по актьорско майсторство,маскен бал и игра на въже...Абе,не е за всеки!😅 Един съвет:гледай политиците и се учи!
    Хубаво е!
Предложения
: ??:??